Вход Регистрация Вход чрез Facebook
Проблемът е във вярата, а не в депозитите!
Няма смисъл да коментирам и анализирам миналото, да говоря какво е направено и какво не е направено досега, тъй като настоящето е резултат от действията на управляващите и народа в миналото и за жалост то не ни изпълва с радост и оптимизъм.
 
Основния проблем в страната ни, е начина на мислене, това е и причината да се допускат едни и същи грешки във всяко едно правителство, това е причината да стоим на едно място докато света се развива. Ясно е, че грешки допуснати с един начин на мислене не могат да бъдат решения със същия.
 
Чудейки се откъде да се пълни държавния бюджет се измислят отчайващо несполучливи методики, които ме карат да мисля, че липсват модерно мислещи кадри, познаващи инструменти за стимулиране на икономиката.
 
Действа се по доказано неефективния модел на принципа на стимулиращи наказания, вместо по доказано работещия и носещ отлични резултати принцип на мотивиращи поощрения. 

И за да бъда по-ясен в изказването си ще дам един пресен пример.

 
Въвеждането на данък върху лихвите, една  от многото неработещи стратегии, имала очакването да напълни в хазната някой друг милион и да отключи желание у хората да инвестират. 
 
Но както винаги, никой не си е задал въпроса, защо хората спестяват. Както винаги хората и бизнеса са игнорирани и никой не е потърсил тяхното мнение, за да се разбере защо спестяват, а не инвестират. Някой експерт е решил, че познава достатъчно добре манталитета на българина и създава нов стимулиращ икономиката данък. Но този данък е поредното стимулиращо наказание, което само задълбочава проблема.
 
Проблемът е във вярата, а не в депозитите!
 
Проблема е, че хората се страхуват от утрешния ден, страхуват се, че ако останат без работа, това може да е трайно състояние. Страхуват се, че ако се разболеят, може да няма направления и да трябва да плащат, а те нямат пари.

Може лечението им да не се покрива от касата и те пак да трябва да плащат. Страхуват се, че когато остареят, ако доживеят до пенсия, няма да могат да оцелеят с такава. Страхуват се, че утре няма да имат пари за да покрият образованието на децата си. Страхуват се, че ако банката вземе жилището им ще останат на улицата. 

 
Хората се страхуват - затова спестяват!
 
Затова дори и да няма лихва, парите им ще останат там, защото тези спестявания са резултат на страхове, които вие управляващите храните всеки ден и те съответно стават все по-големи.
 
Размяната на стойности е изключително объркана, пак поради погрешно мислене, създадено от начина на живот в страната ни.
 
Хилядите безработни висшисти, стават предпоставка, идните поколения да не виждат стойност в образованието. Че защо човек трябва да инвестира толкова години и пари в образование, ако след това ще е безработен или ще печели по-малко, от колкото взима един човек работещ в чистотата. Това трябва да се промени!
 
Университетите, се превърнаха в търговски центрове, които продават изпити и дипломи. Но още по-страшно е, че голяма част от студентите, виждат по-голяма стойност в самата оценка и листа хартия на който пише диплома, отколкото в възможността да придобият знания и опит. Опит силно казано, защото тъй или иначе практиката е сведена до минимум, ако въобще има такава, което е друга тема. 
 
Хората виждат, че институциите създадени с цел да служат на народа, се превърнали в пиявици, които ежедневно вгорчават живота на хората искащи да правят и правещи малък и среден бизнес, както и на другите граждани в страната..
 
Тази хилядна администрация е забравила много отдаван, че се издържа от народа за да служи на народа и се е превърнала в тумор пречещ силно на бизнеса и не само.
 
Мениджърите и предприемачите вместо да се съсредоточат, върху своето оцеляване, в търсенето на пазари, в разработване на продукти, в правенето на маркетинг и изграждането на лоялни клиенти, изцяло се съсредоточават в защита на бизнеса си от ежедневните проверки и във форматирането му, така че да отговори на хилядите наредби, които човек трудно може да тълкува без адвокат, а дори и да може, в много случаи, тъй или иначе няма как да отговори на тях или няма смисъл да отговаря на тях, по една или друга причини. 
 
И тук идва моментът в който искам да ви попитам:
 
- Кое е по важно, да контролираш ежедневно един изчезващ вид жизнено важен за оцеляването на страната ни или да му помогнеш да оцелее?
 
- При такива нива на безработица, не е ли по-добре да се поощрява всеки предприемач тръгнал да прави бизнес и да създава работни места? 
 
- Не е ли по-добре всячески да му бъде помогнато, вместо още в самото начало да го накараш да се чувства сам срещу цялата държава? 
 
- Не е ли достатъчен малкият пазар и ниската покупателна способност на населението, че още и още да мачкаш този предприемач, сякаш е паразит, който на всяка цена трябва да загине?
 
Всеки човек учил икономика знае, че гръбнакът й е малкия и средния бизнес, затова смело мога да заявя, че икономиката ни е безгръбначна и силно травмирана.
 
 За щастие това са поправими обстоятелства.
 
Държавната администрация има нужда от прочистване и е хубаво то да започне веднага, докато все още има  млади, интелигентни, отговорни и милеещи за страната ни хора! Защото България с всеки изминал ден губи жизнените си сили в тяхно лице , тъй като те ежедневно я напускат.
 
Колко трябва да си отчаян и обезверен, че да тръгнеш на някъде, където нямаш никой, че  да загърбиш дом и родина, да знаеш, че може да бъдеш втора ръка човек и въпреки това да виждаш по-добро бъдеще отколкото в собствената си страна.
 
Разбира се този въпрос е риторичен!
 
Спешно трябва да започне политика, която да върне вярата на българина. Политика, която да даде потенциал за развитие на всички. Политика която да успокои хората, защото хора живеещи във постоянен страх и напрежение, не са склонни да поемат допълнителни рискове, с което да увеличат нивото на стрес и напрежение или казано по друг начин, не биха инвестирали в България.
 
Благодаря ви за търпението, желая на всички ви, живота за който мечтаете, стига той да не е свързан с нещастието на други хора.
 
 

Източник : Радослав Благоев