Организация, като едно голямо "семейство" мит или реалност.
Наистина ли все още някой се впечатлява от тези думи?
И защо често гледаме на организацията, като на някаква машина, сякаш не е човешка структура?
Може би защото така я и чувстваме, студена и безкомпромисна, не ценяща човека и манипулаторски устроена, интересуваща се само от големи печалби.
Нека направим анализ на това голямо "семейство"
На пръв поглед е възможно, като служители в дадена компания да сме част от едно голямо и сплотено семейство. Вероятно много често, ще получим подкрепата му. Ще бъдем стимулирани по различени начини за постигане на бъдещи резултати, по-голяма производителност и ефективност на работното място. Но истината е, че това е така докато "семейството" има нужда от нас и има какво да вземе от нас. В това "семейство", на хората се гледа, като на роботи. Всеки може да бъде сменен с друг във всеки един момент. Дори и да сме ценни, винаги може да бъдем сменени с още по- ценни, вероятно от тук произлиза израза - няма безценни и незаменими служители. Това, доколко имат качества и доколко са наистина ценни служителите заели нашето място е друга тема.
Така ли е и вкъщи, в истинското ни семейство?
Сменяме ли си децата, когато ни ядосат? Не, в истинското семейство, хората са свързани, живеят един за друг. Обичат се и се подкрепят. Всеки, за другия е неизчерпаем източник на енергия и любов. Когато някой е в творчески застой или безработен, другите го окуражават и подкрепят. Когато някой е болен, другите го лекуват. Така обикновено стоят нещата в едно истинско семейство.
Сега дали все още мислите, че работата е вашето второ семейство? Наистина ли смятате, че ниската заплата и честите манипулиращи разговори са всичко от което се нуждаете? Ако е да, значи сте истински късметлии или просто още не сте усетили болката от заблудата и илюзията, в която живеете.
Събудете се!
Чудесно e когато компанията оценява резултатите и стимулира служителите, но ако силно сте повярвали в "семейството", ще останете и силно разочаровани, когато по един или друг начин ви заменят с друг или просто ви уведомят, че компанията не се развива добре и ще закриват щата. Така вероятно ще се почувствате по-добре, когато знаете, че на ваше място няма да има нов служител. Но едва ли!
В този момент, ще си дадете равносметка, дали за тези години получихте достатъчно за усилията, които вложихте в компанията. Ще погледнете банковата си сметка за да видите, до кога ще имате пари за живот, за връщане на кредити или за някаква инвестиция. Разбира се вие сте силни и веднага пак ще си намерите работа, но дали и този път за същата заплата?
Ако имате качества но нямате заделени пари или пък сте затънали в кредити, вероятно ще започнете за същата заплата, защото сте зависими и притиснати от обстоятелствата.
Ако имате пари но нямате качества, пак ще е трудно, защото готовите пари бързо се топят, а да си намерите високо платена работа без качества става все по трудно :)
Ако имате качества и пари и нямате големи вноски по кредити, вероятно никога не сте били наемници или сте от малкото разумни хора. Но каквито и да сте, имате предимство, защото не сте притиснати. Разбира се да намерите по-добра и по-високо платена работа, пак ще е трудно, защото ще има много кандидати, които ще са притиснати от обстоятелствата и ще приемат, по-ниска заплата. Или казано по друг начин, ще има голяма опашка от хора в безизходица.
Но каквато и работа да започвате, помислете дали искате да сте част от едно голямо "семейство" или да получите желаната от вас заплатата и трудов договор с родителите на това "семейство". Договор, в който ясно и точно са записани вашите трудови взаимоотношения. Договор, в който е ясно, че вие не сте дете на това "семейство", а свободен човек, който продава своя професионален труд на определена цена. Дали не искате такива простички отношения, в които не са намесени семейни чувства?
Решенията взимате вие.
